Уморените ръце на този ден
през пръстите си ме пропускат, като пясък.
За да се намеря в края му смален,

В този кучи, кучи живот,
поне да имах кучешки зъби...
Да разкъсам врата на идиота,

Студено е и тъмно във дълбокото -
Плиткото - от край до край огряно е.
Но пък може ли, кажете, локвата

"...и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите..."
Не могат да закърпят с небеса
куполите златни вече.

Аз чувам как присмиват се площадите
на грохналите старци и старици:
-Не бяхте ли онези...младите?