И уж не изглеждаше стръмно, но ето –
мъчно и дълго народът катери...
Измори се, подхлъзна се, падна в дерето –
дерето дълбоко на своето вчера.

А там го чакаше... новият ред
със нови красиви химери.
Ревна народът и хукна напред.
Напред и нагоре – към своето вчера.